Хемингуей е бил нереализиран шпионин на КГБ. В последните години от

Хемингуей е бил неосъществен разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).  В последните години от живота си Хемингуей е страдал от параноя, бил е уверен, че ФБР го шпионира. През 1960 година минава даже " лекуване " – лекарят му предписва електрошокова тепрапия, от която е извършил най-малко 15 сесии... По-късно излиза наяве, че Хемингуей в действителност е бил шпиониран от хората на Едгар Хувър, който персонално е издал заповед за наблюдаване над писателя. През 2009 година книгата " Шпиони: възходът и падението на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Америка " разкрива, че сътрудниците са имали съображение – Ърнест Хемингуей е бил в описите на шпионите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), в архивите на бюрото са открити документи от вербуването на писателя през 1941 година, преди негово пътешестване до Китай, а псевдонимът му е бил " Арго ". Първите срещи с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са се състояли през 1940 година На тях той е изявил предпочитание да сътрудничи на Съюз на съветските социалистически републики, само че в действителност не е бил деен сътрудник – не е имал достъп до потребна политическа информация, ето за какво в никакъв случай не е бил " употребен в практиката ". Неговата параноя е и една от хипотетичните аргументи за самоубийството му.



Хемингуей е имал удивително здраве и шанс.  Писателят е оживял след антракс, малария, пневмония, рак на кожата, хепатит, диабет, две самолетни произшествия (в два следващи дни), бъбречна руптура, раздран далак, премазан прешлен, фрактура на черепа и доста други. В края на краищата наподобява, че единственото, което е можело да го убие, е бил самият той...

Бил е упрекнат във военно закононарушение.  По време на Втората международна война Хемингуей служи като сътрудник. В един миг обаче маха отличителните знаци на граждански, показва се за полковник и повежда френска военна част в борба против германците. В последна сметка не е бил наказан – отбраната убеждава съда, че не е издавал заповеди, а е давал " съвет ", както и че бойците са го наричали полковник единствено от почитание. Според самия Хемингуей неговата част е била първата, която е влезнала в града по време на освобождението на Париж, когато завладяват хотел " Риц " и по-важно - бара на хотел " Риц " от нацистите, един ден преди съдружниците да влязат в Париж.



Братът на Хемингуей е основал своя република. През 1964 година Лестър Хемингуей основава република Нов Атлантис към крайбрежията на Ямайка. Островът, изработен от човешка ръка (както е бил описан), в действителност е представлявал бамбуков сал с размери 2.44 х 9.14 метра, закотвен на дъното на Карибско море чрез остарял мотор на Ford. Островът е погубен две години по-късно по време на стихия. Република Нов Атлантис е имала седем жители, разменна монета, пощенска марка и даже конституция.

Хемингуей е бил огромен фен на полидактилните котки.  Полидактилни котки са котки с шест пръста. За пръв път такава котка му е подарена от капитан на транспортен съд. До гибелта на писателя през 1961 година домът му в Кей Уест към този момент е бил музей на полидактилните котки и понастоящем там живеят към 50 техни потомъка (половината от които са полидактилни). Полидактилните котки даже се назовават " котките на Хемингуей ".